Евдокия Макремволитиса
| Евдокия Макремволитиса | |
| византийска императрица | |
 | |
| Родена |
1021 г.
|
|---|---|
| Починала | 1096 г.
|
| Семейство | |
| Род | Дука |
| Съпруг | Константин X Дука Роман IV Диоген |
| Деца | Никифор Диоген Лъв Диоген Андроник Дука Константий Дука Анна Дукина Михаил VII Теодора Дукина Зоя Дукина |
| Други роднини | Михаил Керуларий (вуйчо) Йоан Дука (девер) Ирина Пигонитиса (етърва) Мария Аланска (снаха) Константин Дука Багренородни (внук) |
| Евдокия Макремволитиса в Общомедия | |
Евдокия Макремволитиса (на гръцки: Ευδοκία Μακρεμβολίτισσα; * 1021; † 1096) е византийска императрица, втора съпруга на император Константин X Дука, след чиято смърт се омъжва за император Роман IV Диоген.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на Йоан Макремволит и на сестрата на константинополския патриарх Михаил Керуларий. Според Михаил Псел Евдокия Макремволитиса се отличавала с изключителна красота, благородство и интелигентност.
Брак с Константин X Дука
[редактиране | редактиране на кода]Около 1050 г. Евдокия се омъжва за бъдещия император Константин X Дука, на когото ражда седем деца:
- Михаил VII Дука
- Андроник Дука, съимператор
- Анна Дукина
- Теодора Дукина
- Константий Дука
- Зоя Дукина
- едно дете, починало рано
Когато Константин X умира през 1067 г., Евдокия Макремволитиса става регент на сина си Михаил VII.
Брак с Роман Диоген
[редактиране | редактиране на кода]На смъртния одър на Константин X Евдокия се заклева никога да не се омъжва повторно и дори по нейна заповед в затвора е хвърлен Роман Диоген, който е заподозрян в аспирации за императорската корона. Въпреки това Евдокия осъзнава, че е неспособна сама да възпре варварските нашествия по източните граници на империята,[1] поради което тя нарушава клетвата си и се омъжва за Роман Диоген без разрешението на контантинополския патриарх, Йоан Дука или на Михаил VII. В крайна сметка императрицата успява да убеди патриарха да върне документа, върху който била написана клетвата ѝ за безбрачие, и го убедила публично да обяви, че е съгласен бракът ѝ с Роман Диоген да бъде сключен за доброто на държавата.[2] Бракът е сключен на 1 януари 1068 г. и Роман Диоген веднага е обявен за съимператор под името Роман IV Диоген, с чиято помощ Евдокия успява да отблъсне за кратко варварската заплаха за империята.
От Роман IV Диоген Евдокия Макремволитиса има две деца:
Роман IV обявява за съимпертор Андроник Дука, син на Евдокия и Константин X, въпреки че той е бил държан на страни от властта както от майка си, така и от братята си. Животът на Евдокия с втория ѝ съпруг се оказва доста нещастен. Роман IV е войнствен и упорит и все повече ограничава властта на Евдокия и Михаил VII над империята. След като през 1071 г. Роман IV е заловен от селджукските турци в битката при Манцикерт, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол,[1] докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава кесарят Йоан Дука, по-малкият брат на Константин X Дука, с помощта на варяжката гвардия, принуждава императрицата да остави властта изцяло на Михаил VII и да се оттегли в манастир.[1]
През 1078 г. Михаил VII е детрониран от Никифор III. Новият император повикал Евдокия Макремволитиса обратно в столицата с предложение да се ожени за нея. Този план обаче е провален отново от кесаря Йоан Дука, който стоял начело на опозицията срещу Евдокия.
Евдокия Макремволитиса умира като монахиня през 1096 г. Век по-късно византийският историк Никифор Григора описва императрица Евдокия като втора Хипатия.[3]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Печат на императрица Евдокия Макремволитиса с изображение на Богородица и надпис „Евдокия, най-благочестива августа“.. – Online Catalogue of Byzantine Seals. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, https://www.doaks.org/resources/seals/byzantine-seals/BZS.1958.106.603/view
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Chisholm 1911, с. 881 – 882.
- ↑ Norwich 1993, с. 344.
- ↑ Dzielska 1995, с. 67.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Dorandi, Tiziano. Chapter 2: Chronology // The Cambridge History of Hellenistic Philosophy. Cambridge, Cambridge University Press, 1999. ISBN 9780521250283.
- Dzielska, Maria. Hypatia of Alexandria. Harvard University Press, 1995. ISBN 0-674-43776-4.
- Norwich, John Julius. Byzantium: The Apogee. Penguin, 1993. ISBN 0-14-011448-3.
- Psellus, Michael. Chronographia.
